Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 396777 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога от 05.02.2007 г.

Проблеми на изнасилената виетнамка

 

С какво друго би могла да впечатли Париж?


(статия на Валери Найденов в рубриката МЪЖЕТЕ на Playboy #59, февруари 2007)

Разкритията на виетнамката Ханна за осиновителите й Йордан Василев и Блага Димитрова са един мърляв епизод, в който истината едва ли е 30 на сто, а останалото е клевета, мокри сънища и преди всичко – бездарие. И все пак, в него има историческа справедливост.

Когато Фройд подлага на хипноза пациентки с истерия, в един момент те винаги вадят накакъв спомен за изнасилване от бащите си. Следва невероятна конфузия. После обаче се оказва, че този спомен е измислен, че той е някаква дълбоко заровена моминска лъжа, която си спи някъде из подсъзнанието.

 

Жените са странни същества, те живеят с емоциите, а емоциите им често си измислят сюжети, с които те обясняват проблемното си детство.

Представете си си сега странния живот на Ханна, виетнамче с реални родители, което уж е осиновено от двама български творци, но всъщност осиновяването не е оформено юридически. По едно време виетнамците си го вземат обратно, после мащехата Блага успява да си го върне, и то с помощта на политически натиск. Всъщност дали става дума за родителска любов или за политика? Блага иска да се сроди с героичния виетнамски народ. Звучи красиво. Майчиният инстинкт е сублимиран. С биберон срещу бомбите! Бий мутрата на Никсън с насрани пелени! Това добре, но какво ли усеща детето?

Голямата наша поетеса бе само една от плеядата творчески личности, повечето жени, които изживяват себе си като част от световната морална дилема. Тя се слива със собствения си лирически герой, без той да стъпва по земята. Той бурно страда и горещо осъжда - ту възвеличава, ту иска президентски оставки, но пелени не пере. Трудно е да се живее край такива дами, от опит го знам. Едно малко наранено виетнамче не може да не изперка.

Докато расте в семейство на двама не особено уравновесени български творци, единият от които рядко е трезвен, Ханна обраства с творчески претенции – тя учи пиано, прави се на художничка, но явно няма дарба. Творчеството не е за всеки. Ако си бе останала във виетнамското село, сега може би щеше да е щастлива баба. Уви, тя е заразена с високи претенции. Нито българка, нито виетнамка, нито осиновена, нито изоставена, нито интелектуалка, нито селянка – тя е просто една изкоренена слива. Простият български дом не е за нея.

В началото е красиво момиче, което привлича като мухи кърканите млади творци, но екзотичният й източен сексапил бързо се изнизва по терлици. И вече няма какво да предложи на българския народ. Заминава за Париж, където естествено е още по-безсмислена и по-ненужна.

Обаче тя е израсла сред поети и гледа на себе си като на творец. И вместо да си намери работа като продавачка на дюнери, започва да пише книга, която най-сетне да възстанови дължимото й място - някъде между Жорж Санд и Набоков.

 

Когато бездарникът пише книга, единственият му шанс да впечатли някого е да наплюе и оклевети хората, които са му близки. Той просто няма какво друго да предложи. Сюжетът задължително трябва да включва тормоз, побой и изнасилване. Многократно изнасилване от пастрока - това е книга като за Париж. Не че вече не е писано, и то много пъти, но българо-виетнамският колорит все пак може да събуди нечие любопитство.

 

В крайна сметка обаче Йордан Василев си го заслужава. По негово време „Демокрация” даде възможност на всички български бездарници да наругаят и оклеветят всички видни творци в България – писатели, поети, актьори, режисьори, художници. Всеки, който бе създал нещо истинско, бе подложен на оплюване от тълпата бездарници. От изпълзялите хлебарки, както казваше Стефан Продев.

Всичко се връща, бате Данчо. Отричаш, не отричаш – твоите клиенти вярват на жълтото. Сам ги възпита. По-добре разкажи, че не ти нея, а тя теб е изнасилила, докато си бил безпомощен по вина на тоталитарната водка. На балкона. Или на пейката срещу Паметника на Съветската армия.

Иначе си прав – за всичко е виновен Костов.
Категория: Забавление
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396777
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Февруари, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728